Спринтово бягане – това е циклично упрaжнение със  скоростно силов характер, определя се се с  максимална  и субмаксимална  интензивност е аеробни у-вия. Цялото бягане условно се разделя на няколко части, който са тясно свързани помежду си:

1 – стартово положение

2 – стартово излитане

3 – стартово ускорение

4 -  бягане по разстояние

5 – финиширане.

Ниският старт е най -  удобно изходно положение за започване на бягането с възможно най -  голяма скорост. Разполагането на отделните звена на спринтьора при него е такова, каквото може да  осгури най -  ефективно включване в работа  с максимална интензивност на необходимите мускулни  групи. Обикновеният нисък старт се използува от най – голям брой спринтьори. Разположението на стартовите подпорки при него  е следното:

1- та е поставена на около1,5 стъпки от стартивата линия, а 2 – на приблизително същото разстояние от 1 – то. Ъгълът, под които се поставя първото блокче е между 40 – 45, а за второто – 50 – 60. Разстоянието между вътрешните стени  на блокчето е около 5 – 10 см. Най -  обикновен и ефективен е обикновеният нисък старт. При него силата на взаимодействие  на мускулите при оттласкване от блокчетата е най– голямо.

 Спринтьорът заема стартово положение при команда „ по местата „. Ръцете се поставят на стартовата линия на широчина на раменете, изпънати в лакътните стави. Палците са обърнати нарътре, а останалите пръсти, леко свити и плътно на предната страна на стартовият блок. Обикновенно на първото стартово  блокче се поставя най– силният крак. Коляното на другият крак се опира на земята, встрани от първото стартово блокче. Трупът заема почти хоризонтално  положение. Главата е по продължение на трупа, погледът е насочен на около 1м от ст линия.

Тежестта на тялото е разпределена между двете ръце. Мускулатурата е отпусната

При команда „ Готови „  спринтьорът плавно повдига таза. Височината на повдигането на таза се определя от скоростно – силовите възможности на спринтьора.

Стартовото излитане – при изстрела спринтьорът излита симетрично напред със свит в коляното махов крак. Оптималният наклон на тялото при стартово излитане е 45 – 50 градуса.

Стартовото ускорение – започва още с изпълнение на първата крачка. По време на стартовото ускорение дължината на крачката постепенно нараства. Техниката на бягането постепенно се доближава до тази на бягането по разстояние. При първите крачки маховият карак се отпуска надолу и назад. Постепенно с изправянето на тялото, бедрото на маховият крака се изнася  по – високо и се отпуска надолу, разгъвайки се в колените стави.

Бягане по разстоянието – преминаването на стартово ускорение към бягане по разстояние става  плавно, затова междуу тях рязка граница на може да се постави. Тялото е леко устремено напред. Маховият крак се изнася енергично напред и нагоре,след което със „ загребващо „движение се отпуска бързо надолу, разгъвайки се в коляната става, и  стъпва на земята с предната част на стъпалото. Оттласкващият крак се разгъва мощно под остър ъгъл към земята. Ръцете,   свити е лакатните стави, се движат синхронно с краката. Главата е изправена по продължение на гръбначният стълб.

Финиширане – бягането на състезателно разстояние завършва в момента, когато спринтьорът пресича с тялото си вертикалната плоскост преминаваща през финалната линия. Познати са няколко вида финиш: 

1 пресичане на финалната линия без каквото и да е изменение в техниката на бягане,

2 подчертано навеждане на тялото е последните 1 – 2  крачки и пресичане на фин плоскост с гърди или с рамо.