Скок на дължина – е естествено приложено упражнениение със скоростно – силов характер. Системните занимания с този начин на скачане спомагат за развитието на бързина и взривна сила.  Скокът на дължина е  сложно пространствено ациклично двигателно действие.

Разделя се на 4 части : засилване, отскок, летеж, приземяване. Всички части  на тялото са свързани помежду си.

Засилване – задачата за засилване е да се набере максимална скорост в  последните крачки преди отскокът. Дължината на засилването зависи от ръста на състезателите, от пола, от етапа и степентта на подготовка, от възможностите на състезателят да набере максимална скорост за по – кратко време. От изходно положение, което състезателите заемат преди засилването, и от изпълнението на първите няколко крачки до  известна степен ще зависи настройката на състезателя за  скока и точността при  поставянето на оттласкващия крак върху дъската. В момента, когато пръстите докоснат пясъка, краката са почети изправени, след което следва амортизация в колените стави и „ вкарване „ на таза напред. При „ ножицата „ след отскока маховият крак, разгъвайки се в коленната става ,се отпуска сеибидно надолу. Оттласкващият крак свит в коляното, се изнася напред. Ръцете се движата синхронно с краката, извършвайки кръговото движение.

В подготовката за приземяването и двата крака се разгъват в коленните стави, а тялото се навежда силно напред. След докосването на пясъка  с петите следва амортизация в коленните стави и  „ вкарване на таза „ както при „ дъгата „ всички движения на отделните части на тялото по време на летежната фаза спомагат за запазване на равновесието на скачача и за по – ефективно приземяване.

Обучението на тази дисциплина трябва да започне след усвояване на техниката на спортното бягане и развитието в определена  степен на необходимите физически  качества ( бързина, дин сила, ловкост, гъвкавост ).