Скок на височина – е ациклично упражнение със скоростно – силов характер. Той е една от най– популярните и интересни леко атлетически дисциплини. Оформят се  няколко начина за скачане :

1 ножица,

2 двойна ножица,

3 странично претъркалящ,

4 коремно претъркалящ,

5 „ фосбъри „

Скок на височина начин „ фосбъри „ -  при този начин на скачане  се създават по – благоприятни условия. Скокът на височина начин „ фолфъри „  се състои от 4 части :

Засилване, отскок,  летеж и приземяване.

Това разграничаване е само условно, за по – детайлно изучаване на отделните елементи от техниката. Тези части са свързани помежду си и взаимно се обуславят.

Засилване – целта на засилването е да се небере оптимална скорост за ефективно изпълнение на  следващата фаза от отскока. Характерно за този начин на скачане е дългообразното засилване и по – голямата скорост в сравнвние с коремнопретъркалящия начин.  Първата част на засилването се изпълнява почти по права линия, а само следните 3 крачки по дъга. Засилването започва с  широки свободни крачки. Скоростта нараства плавно. Последните 3 крачки се изпълняват в типичния за скока на височина ритъм. Последната крачка е по- къса и значително по – бърза от предпоследната. При навлизането в дъгата наклонът на тялото  към центъра на дъгата и положението на раменете позволяват на скачача да  противодействува на центрибежната сила, възникнала при бягането по дъга, и спомага за осъществяването на ефективен отскок. Скокът е започва с активно поставяне на оттласкващият крак върху пистата малко встрани от посоката на засилване на цялото стъпало. Следва амортизация в глезанните стави и в коленните стави, предизвикана от тежестта на тялото, по време на маховият крак, свит в коляното, с бързо и енергично движение преминава съвсем близо до оттласкващия крак и увличайки таза, се изнася високо напред и нагоре. Колкото по – по кратко  е времето за амортизация, колкото по енергична  е работата на маховия крак, толкова по – пълно и мощно ще бъде скокът. Синхронно с движението на маховия крак ръцете, свити в лакътните стави, се изнасят напред и нагоре. В последната част на отскокът отскачащият крак е  е напълно разгънат. Ефективното изпълнение на отскока придава на тялото съответната треактория и обуславя ротация около надлъжната му ос, което осигурява  пролдоляването на летвата по наи – икономичен начин. Завъртането на тялото около надлъжната ос започва още при поставянето на оттласкващият крак на замята. По силата на реактивните движения скоростта се предава на маховия крак и на горната част на тялото, която, продължавайки да се движи, придава на цялата система ротация около надлъжната ос. За завъртането на тялото около надлъжната ос и обръщането му с гръб към летвата важна роля играе и активната работа на маховия крак по време на скока.

Летежна фаза. В първата част на летежната фаза маховият крак, свит в коляното, е все още изнесен високо, тялото е почти във вертикално положение, с гръб към летвата. Оттласкяащият крак виси свобидно надолу, ръцете са свити в лактите, изнесени на височината на главата, линията на раменете е успоредна на летвата. В следващата част на летежната фаза маховият крак се отпуска свободно надолу. Ръцете се отпускат от двете страни на тялото, главата е обърната към водещо рамо, а брадата е насочена към гърдите. Оттскачащият крак леко се сгъва в коляната става. Тялото се ‘ пречупва „ благодарение на  което раменете и трупът преминават от другата страна на летвата. В тази част на летежната фаза  тялото наподобява дъга, при която най – високата й част е коремът, а най– ниската – раменете и стъпалата на скачача. При приземяването  скачачът „ посреща „ скочището с раменете и с горната част на трупа. Ръцете се изнасят  напред и нагоре. Главата е повдигната, а брадата – насочена към гърдите. Наличието на меки постелки и технически правилното изпълнение на скоковете осигутява пълна безопасност.

Някой особености на този вид скачане :

1.. за усвояване  на техниката и постигането на високи резултати  в скока на височина, начин „ фосбъри „  е необходимо развитието на бурзина,ловкост,сила и подвижност на тазобедренитте стави и гръбначният стълб,

2. този начин на скачане предявява към занимаващите се по – големи изисквания към гръбната мускулатура, гр стълб и раменния пояс,

3. при неправилно приземяване или недостатъчна физическа подготовка е възможно да се получават увреждания на гръбначният стълб или шийните прешлени.