Препятствано бягане е скоростно силово упражнение с цикличен характер. За постигането на максимални резултати в тази интересна и динамична дисциплина се необходими богата координация на движението , отлично развито чувство за ритъм, бързина,  ловкост, гъвкавост, съвършрнна техника. Основното, което отличава препятственото бягане от  гладкото е преодоляването на определен брой  препятствия, наредени на съответно разстояние едно от друго, при минимална загуба на скорост. То е циклично упражнение със скоростно – силов характер. Цялото бягане условно се дели на няколко части :

1 старт, стартово излитане и стартово ускорение,

2 атака и преодоляване на препятствие

3 бягане между препятствията

4 финиширане.

 Всички части на бягането са тясно свързани помежду си и взаимно се обуславят. От правилното излитане на старта и стартовото ускоряване до голяма степен ще зависи атакуването и пролдоляването на 1 – то препятствие. Стартирането се изпълнява почти както при спринтовото бягане,  но във връзка с подготовката за преолдоляване на първото препятствие има няколко особености.  При команда ‘ по местата „  състезателят поставя оттласкващият крак на първото стартово блокче при положение, че изминава  разстояние до 1 препяствие на 8 бегови крачки, и разполага ръцете изпънати е лакътните стави, зад стартовото блокче, на ширината на раменете, с пръстите, обърнати навън. Маховият крак се опира плътно на задното блокче. Раменете се намират малко пред  линията на старта. Тежестта е резпределена м/у ръцете, кракът е поставен на предното блокче, а мускулатурата е отпусната. При команда „ готови „ тазът бавно се повдига нагоре, а тежесттта леко се пренася напред. За разлика от спортното бягане тук тазът се повдига значително по – високо от нивото на раменете. Това позволява първата крачка след  изстрела да се изпълни с по – голяма дължина, а тялото по време на  стартовото ускорение да се изправи по – рано. Дължината на крачките постепенно нараства, така че предпоследната достига до 190 – 195 см. По време на стартовото ускорение кракът се поставя върху земята, на  предната част на стъпалото и след кратка амортизация се разгъва мощно в колените и тазобедрените стави. Маховият крак се изнася свит в коляното, напред и нагоре. Ръцете се движат енергично,свити в лакътните стави ,синхронно с краката. Последната крачка преди препятствието е по – къса от предпоследната. Оттласкващият крак се поставя бързо. Атакуващият крак започва движението при атака свит в коляната става напред и нагоре. След това бързо се разгъва пред и над препятствието и енергично, с камшикообразно движение се отпуска зад него, за  да посрещне земята изпънат на предната част на стъпалото. След кратка амортизация започва мощно разгъване  в тазобедрената и коляната ст. Веднага след отделянето му от земята кракът енергично се притегля напред и нагоре, свит е коляната става. Над препятствието бедрото и стъпалото са успоредни на земята и сочат навън. След препятствието, свит в коляната става, оттласкващоят крак се изнася напред и нагоре за изпълнение на първата крачка м/у препятствията. Ръцете се движат синхронно с краката. Всички движвния са строго синхронизирани във времето и пространството и взаимно се обуславят. Преолдоляването на отделните препятствия е свързано с  кординирани движения на оттласкващия и атакуващ крак. Колкото по – точни са тези движения, колкоти по – пълна е тяхната съгласуваност във  времето и пространството, толкова по – бързо ще  бъдат преолдолени препятсвията.

Бягане м/ у препятствията – веднага след посрещането на опората с атакуващия крак зад препятст атлетът се устремява напред. От съществано значение за ритъма на бягането м/у препятствията е правилното изпълнение на първата крачка. Тя трябва да бъде дълга, мощна и енергична. Той увлича  след себе си  таза  и създава условия за по -  пълно разгъване на опорния крак. Бяга се меко, еластично, на пръсти. Ръцете се движат с широка амплитуда, синхронно с краката. За постигането на високи резултати в пр бягане е необходимо осъществяването на неразривна връзка м/у "влизането"  в препятсвие, атаката и продоляванеето им и бягането м/у тях.

Финиширане – веднага след преодоляването на 10 – то  препятсвие се  устремява към финала, без да намалява скоростта. Стремежът е да се увеличи честотата на крачката и бързината на движение на ръцете. Увеличава се леко наклонът на тялото напред. Движенията  трябва да бъдат точно синхронизирани във времето и пространството. Тъй като пролдоляването на препятствието и бягането м/у тях е свързано с проявяването на основни физически  качества ( бързина, сила, ловкост, гъвкавост и динамична сила ).